ДОБРЕ ДОШЛИ В СПОРТНИЯ ПОРТАЛ НА ПАЗАРДЖИК
PZ СПОРТ
Начало	Връзки	Архив	За контакти

 

 

 

 

Шефът на футбола в Пазарджик: “Публиката ще се завърне на стадиона, когато и се предложи добра продукция”

 

Спас Иванов е роден на 14.08.1953 г. в Пазарджик. Юноша е на Ботев Пазарджик, след което преминава в юношеските формации на пловдивските Марица и Тракия . Играл е като централен нападател още за Чепинец Велинград, Бенковски Пазарджик, Родопа Смолян и Хебър Пазарджик. Бил е председател на ФК Чепинец Велинград, а от 30-ти юни 1990 г. до 10-ти април 1992 г. е първият президент на ФК Хебър. Под негово ръководство клубът изживява едни от най-щастливите си мигове, като за втори път влиза в А-група и е подсигурен от спонсори. Той избира и първообраза на настоящата емблема, която се появава и на екипите на играчите, но в цветове червено и бяло. Работил е и като учител. Завършил е НСА със специалност футбол. От 2005 г. е председател на ОС на БФС Пазарджик. Женен с двама сина. Тази година той се занимава с организацията на юбилея за 90 години организиран футбол в Пазарджик.

 

Как започнахте да се занимавате с футбол?

На 11 години започнах под ръководството на треньора Георги Генов в тогавашния Ботев Пазарджик. По-късно преминах в техникума по физкултура и спорт в Пловдив и докато бях там играх при юношите на Марица и Тракия-Пловдив, докато завърших през 1972 г. След това заминах да отбивам военната си служба във Велинград и там играх за местния Чепинец. Върнах се за една година в Пазарджик при треньорите Ковачев и Чакъров в Бенковски Пазарджик. След това отново се върнах във Велинград и играх там до 1978 г. Следващите две години играх за Родопа Смолян. През 1980 година се върнах в Хебър и след това отново в Чепинец Велинград. През 1982 г. прекратих състезателната си дейност.

Разкажете нещо повече за вашето семейство.

Женен съм с две деца. Жена ми Мария е бивша състезателка по лека атлетика. Вече 27 години преподава български език и литература в СОУ „Георги Бенковски” (бившето спортно училище). Големият ми син Димитър е на 27 години и е управител на фирма за дамска конфенкция „Енвоге ЕООД”. Другият ми син Иво е на 20 години и е модел във агенция „Визаж”, но също така има фирма за модна конфекция и помага на брат си.

Откъде идва прозвището Ви „Куто”?

Като бях в юношите имаше още един играч, на който му казваха така, защото не можеше да казва правилно „като”, а вместо това употребяваше „куто”. Щом станахме двама с името Спас, започнаха да ни наричат Големия Куто и Малкия Куто и така си остана до ден днешен.

Кога за първи път гледахте мач на Хебър?

Баща ми беше футболист. Като малък съм ходил с него по мачове. Имах и един калеко, който беше счетоводител в консервен комбинат „Марица”. Той беше много запален по футбола и с него съм присъствал на мачове и в Пазарджик и навън. За гостуванията пътувахме с камиони, седнали на дюшеци.

Какво си спомняте от ранните години на клуба?

Най-ярките ми спомени бяха от влизането на Ботев (Пазарджик) в Б група през 60-те години. Имаше голяма еуфория. Тогава голяма аткракция в отбора бяха близнаците Спасови. Един от тях Атанас Спасов е женен за моя първа братовчедка. През тези години имаше голям ентусиазъм. Условията не бяха от най-добрите. Тренирахме на игрището „Септември” (сега стадион „Георги Бенковски”). Тогавашните малчугани обичаха футбола и не ги притесняваха футболни обувки с ковани бутони, лоши игрища и лоши условия за път. Сегашните играчи не биха се съгласили да играят при тогавашните условия. Имаше обич към играта.

Какво е за вас Хебър?

За мен Хебър се превърна в призвание. Аз започнах кариерата си в този клуб, а и бях негов ръководител. Считам, че най-голямото ми удовлетворение, което получих бе през 1991 г, когато Хебър се завърна в майсторската група и позволяването за първи път тим от Б група да играе за възстановения турнир за Балканската купа, където играхме две срещи със Самсунспор Истанбул.

Разкажете нещо повече за това как станахте първия президент на ФК Хебър?

Аз бях във Велинград като треньор и ръководител. Поех риска да се завърна в Пазарджик. Благодаря и на тогавашния кмет на Велинград за разбирането. Реших, че съм готов за този пост. Човек за да тръгне да се реализира на това ниво трябва да е подготвен и да има зад гърба си доста опит. Приятели ме съветваха да не захващам, защото в отбора няма нищо и че клубът е разбит, но аз реших да кандидатствам. Имаше трима кандидати: Христо Христов - тогавашния председател, треньора Димитър Милев (сега и двамата са покойници) и аз. В разискванията те двамата си направиха самоотвод и аз бях избран единодушно за президент на Общото събрание на ФК Хебър на 30-ти юни 1990 г.

Какво ви накара да си тръгнете от този пост и какво оставихте след себе си?

Като мой голям успех аз считам подписването на първия спонсорски договор в страната между компания, в случая „Сиджи инжинеринг” с президент Джанфранко Рицарди и футболен клуб, в случая ФК Хебър Пазарджик. Тогавашният адвокат на клуба Иван Църцаров подготви документите. Когато дойдох и като завърши първенството финансовото състояние беше разклатено. Осигурихме всички възнаграждения. Имахме 7 футболисти без треньор. Назначих Трендафил Узунов и започнахме да събираме стари играчи. Върнахме Кирил Василев и другите момчета. Изпълнихме им изискванията. Привлечен бе юношеския национал Николай Митов. Взехме още Александър Милушев, Иван Папазов, Иван Милиев, Георги Атанасов, Петър Георгиев и още няколко момчета. Започнахме с лагер на Цигов чарк. Бях водил разговори с Иван Вутов за треньор, но той предпочете оферта от чужбена в последния момент. На лагера с момчетата като треньори бяха Трендафил Узунов и Ангел Николов. Благодарение на президента на БФС Димитър Ларгов успяхме да привлечем Стефан Грозданов за треньор от Бдин Видин. Целта, която му беше поставена беше 6-то място и обиграване на отбор с идеята на следваща година да атакуваме А група. Представих момчетата на Стефан Грозданов. Той не беше впечатлен в началото, а и за първата среща със Светкавица Търговище имахме само 13 картотокериани състезатели, но въпроки това изиграхме добър мач и победихме с 3:0. Очертахме се като отбор, който поведе колоната и финиширахме първи, а не шести, както беше по план. Паметен мач беше в петия кръг от пролетния полусезон във Варна срещу Черно море. Те заедно с Доростол-Солистра ни бяха конкуренти за влизане. Това беше мачът на мачовете. Победихме с 3-1, а и Доростол загубиха в този кръг и ние заехме първото място и не го изпуснахме до края. След края на полусезона изпратихме играчите на заслужена почивка със съпругите им на Парелия – Катерини в Гърция. Имахме обаче пропуски в селекцията. Не беше подходяща. Имахме реална възможност да запазим мястото си в А група. За съжаление Стефан Грозданов не издържа на напрежението и напусна. След него дойдоха Стоил Трънков и Борис Ангелов, но нещата не вървяха. Имаше търкания между ръководството на футболния клуб и спонсорите Имаше и натиск за моето оттегляне. Посъветвах се с хората и напуснах още през февруари 1992, но официално това се случи на общото събрание през април. На моето място бе назначен Георги Георгиев - бившия директор на спортното училище.

Какво мислите за заместниците си през последните 15 години?

Аз се отдадаох на учителска работа в СОУ „Георги Брегов”. Не бях близо до футбола. Въпреки това идваха при мене за съвети и бях отзивчив. Според мене решението на общинския съвет в Пазарджик да закрие спортното училище през 1994 г. беше голяма грешка и повлия на детско-юношеската школа в Хебър. Появи се сериозно текучество сред футболистите и ръководителите. Хората, които се изредиха не направиха добро за пазарджишкия футбол както в организационно, така и в спротно техническо отношение. Върхът на айсберга бе през 1999 г. Задраскан бе пазарджишкия модел и се въприе нов модел, който работи и до днес. Тогава можеше да премине кризата, но кметът Иван Колчаков и председателят на общинския съвет д-р Никола Пенчев привлякоха господата от София и след третия сезон в А-група нещата тръгнаха надолу.

Как бе отбелязано повторното влизане на Хебър в елита?

Стадионът пращеше по шевовете. Беше последния кръг с Розова долина-Казанлък. Бяхме поканили НЛО, които изнесоха концерт. Бяхме пуснали свободен вход мисля. Присъства и Димитър Ларгов. После след мача направихме страхотен купон в ресторант „Елбрус”. Това са вълнуващи мигове.

Вярно ли е, че всеки играч е получил по един телевизор Юност?

Това беше при първото влизане. При второто имаше премия от спонсорите, които си удържаха на обещанието.

Как се отнесе БФС тогава и как награди Хебър за успеха?

За първи път бе дадена купа на отбор от Б група (Купата на шампион на Б група). На събитието присъствапе президента на БФС Димитър Ларгов.

Това ли е най-голямото постижение на пазарджишкия футбол според вас?

Всеки един отбор има желание да играе в елита. Ние го постигнахме, а и бяхме единствения представител от Б група в турнира за Балканската купа. Това според мене е най-голямото постижение на Хебър. Все пак това е единствения международен турнир, в който сме участвали.

Как трябва да бъде организиран юбилея тази година и вие готов ли сте да се натоварите с тази задача?

Аз съм започнал организацията още от миналата година. Провел съм разговори с Аматьорската лига, с която работим добре. Говорих и с президента на БФС Борислав Михайлов. Препоръчаха ни честването да стане съвместно с Община Пазарджик. Все пак не всеки ден и не във всеки град в България се чества 90-годишнина на организирания футбол. Въпреки, че в последните години фразата „Пазарджик е футболен град” изгуби съдържание, ние сме длъжни да отбележим тази юбилей подобаващо, заради добрите моменти в миналото и заради всички хора, които преди са били свързани с ФК Хебър.

Какво ви свързва с Чепинец Велинград?

В този клуб съм бил и играч и треньор и ръководител. С името ми се свърза най-големия успех във велинградския футбол. За Купата отстранихме последователно Етър Велико Търново, Сливен и Левски и отпаднахме на полуфинала от ЦСКА след изпълнение на дузпи.

Доволен ли сте от развитието на футбола в Пазарджишка област? Какво постигнахте като председател на ОС на БФС-Пазарджик от началото на мандата досега?

За аматьорския футбол работя вече 3 години. Искам да отбележа, че успяхме да създадем страхотен екип с всички председатели на комисии и техните членове и използвам случая да им благодаря. Нещата във футбола вървят, когато има добър екип и разбирателство. Можещите и знаещите във футбола са сред нас. Има развитие. Подобрихме връзките между нас и ръководителите на клубовете. Разширихме капацитета на групите. Има сериозен интерес към футбола. Подобрява се финнасовото състояние на отборите. Общините започнаха да осигуряват редовно финанси, което е крачка напред. Регистрират се доста футболни клубове. В момента имаме 58 официално регистриани в съда футбони клубове. Когато дойдох заварих една А група от 16 отбора и една Б група от 8 и 1 –деца. Сега имаме една А група със 16 отбора, две Б-групи с по 8 отбори и три групи в юношеските формации. Пазарджишка област е на 7-мо място по мероприятия в аматьорски футбол в страната. Имаме нов централен офис и интернет страница. Все повече нови клубове се записват за участие.

Как виждате ситуацията в Хебър днес?

Сгрешен е модела. Трябва да бъде коригиран и да бъде подредена пирамидата отдолу нагоре. Мисля, че трябва да се възстанови спортното училище, за да започнем да произвеждаме добри играчи. Сега произвеждаме играчи за аматьорския футбол. Разпределени са в отборите в областната група. Състоянието на ДЮШ в Хебър определено не е добро. Не подценявам никой, който работи във футбола, в тези години, но това, което се прави в момента не е достатъчно.

Какво ви е мнението за пазарджишката публика?

Имал съм възможност да изпитам удоволствието да видя пълния стадион. Имахме най-стойностната публика в страната. Феновете ни подкрепяха не само в Пазарджик, но и в страната, но тогава Б група беше единна и те пътуваха до Силистра, Видин и Варна и бяха до нас в студ и мраз. Чувствахме подкрепата им навсякъде. Днешните ръководители на футболния клуб са длъжници. Бяха ощетени любителите на футбола. Не може на мач в областната група да се събират 1000 души , а Хебър да го гледат по-малко от 30 човека. Публиката ще се завърне на стадиона, когато и се предложи добра продукция. Феновете са основен фактор в един клуб и не трябва да се подценяват.

Какво ще пожелаете на феновете на Хебър?

Аз искам да им кажа да бъдат оптимисти. С общи усилия (визирам и себе си и новия кмет също) ще се обърнем с лице към футбола. Нужно е да се намерят само точните хора за точното място.

Какво ще си пожелаете на Вас през 2008 година?

В личен план на себе си и на семейството и на всички останали желая най-вече здраве. Желая и късмет, успехи и повече коректност в отношенията през 2008 г.

Интервюто е публикувано в hebarfc.com

 

Публикувано на 14 януари 2008